Речник на думите в българския език

другарят, другаря, мн. другари, м.
1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар.
2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения.
3. Истор. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт – господин.
4. Разг. Съпруг.
прил. другарски, другарска, другарско, мн. другарски.

(същ.) приятел, колега, побратим, аркадаш, близък, компаньон, събеседник
(същ.) сподвижник, съмишленик, съучастник, съюзник
(същ.) сътрудник, съдружник
(същ.) събрат, съученик
(същ.) помощник, последовател

1. companion, comrade; friend, fellow
(no работа и пр.) associate, colleague, mate, fellow-worker
(от училище) school-fellow; class-mate
ДРУГАР в игра play-mate
весел ДРУГАР а boon companion
стари ДРУГАРи old chums, pals, разг. cronies
ам. buddies
ДРУГАР от детинство a childhood friend, a friend of o.'s childhood
ДРУГАР пo оръжие a comrade-/companion-/brother-in-arms
ДРУГАР пo вещастие/ДРУГАР по съдба fellow-sufferer
2. (член на социалистически колектива обръщение) comrade
(с име) Comrade
3. (съпруг) husband
mate (и за животно)
(един от чифт) mate
без ДРУГАР unmated, mateless, without a mate