Речник на думите в българския език

домашна, домашно, мн. домашни, прил.
1. Който се отнася до дом или до домакинство. Домашен уют. Домашна помощница.
2. Който е предназначен за вкъщи; неофициален. Домашна рокля. Домашни пантофи.
3. Който е направен не манифактурно, не в големи количества, а в частен дом. Домашна кухня. Домашно платно.
4. Който е произведен или съществува в своята страна. Домашно производство.
5. Същ. Разг.
а) домашно ср., домашна ж., мн. домашни. Задача, която учещ се трябва да изпълни вкъщи. Написа ли си домашното?
б) само мн. Семейството ми. Домашните ми вече се тревожат.

(прил.) къщен, семеен, фамилен, всекидневен
(прил.) опитомен
(прил.) близък, интимен, частен, фамилиарен
(прил.) домакински

1. domestic, home (attr.), house (attr.)
ДОМАШЕН адрес a home address
ДОМАШЕН арест house arrest
ДОМАШЕН телефон a home (telephone) number
домашно огнище home, hearth and home
ДОМАШЕН живот home life
2. (предназначен за дома) house (attr.)
домашни дрехи house clothes
домашна роба а dressing gown, a house coat
3. (нефабричен) home-made; home-cooked; home-baked
ДОМАШЕН хляб home-made/-baked bread
домашни изделия home produce
домашна индустрия home-craft
4. (отгледан у дома) domestic; home-bred; home-grown
домашни животни domestic animals
домашни птици poultry
5. (семеен, частен) domestic, family (attr.), home (attr.), private
домашни разпри domestic/family quarrels
ДОМАШЕН лекар a family doctor, o.'s medical adviser
6. (уютен) home-like, homey
домашна атмосфера domesticity
в домашна обстановка with o.'s family, at home
домашна аптечка medical-chest
домашна помощница/прислужница maid, housemaid, domestic (servant/help)
по домашни причини for family reasons
домашно (упражнение) homework, task