Речник на думите в българския език

нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. Междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков!
• Горе-долу. Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние – по-скоро добре, отколкото зле, средно.
• Не падам по-долу (от някого). Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.

1. (за място) below; down below
ДОЛУ на улицата in the street below
по-ДОЛУ further down
below, (в къщи) downstairs
(за посока) down
слизам ДОЛУ descend, come/get down
(no стълбище) come/get downstairs
2. (порицание) down with! ДОЛУ войната! down with war! шапки ДОЛУ! hats off! тя не пада по-ДОЛУ от she's of a piece with, she's not a bit better than
тя не е по-ДОЛУ от 30 she is at least thirty; she is thirty
гope-ДОЛУ more or less, (нито добре, нито зле) so-so
от горе до ДОЛУ from top to bottom, from head to foot