Речник на думите в българския език

дива, диво, мн. диви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек – който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц – с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен.
• Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
• Дива кокошка. Яребица.
• Дива свиня. Глиган.
• Див петел. Опърничав, неразбран човек.

(прил.) дивак, недодялан, прост, расъл в гората, дошъл от гората, некултурен, груб, варварин, нецивилизован
(прил.) саможив, необщителен, недостъпен
(прил.) първобитен, необлагороден, неопитомен, некултивиран, необработен, примитивен
(прил.) необуздан, стихиен, буен
(прил.) варварски, жесток
(прил.) обезумял, безумен, бесен, неистов

1. wild
ДИВ гълъб woodpigeon. ringdove
ДИВ заек hare
ДИВ звяр wild beast
ДИВ кестен horse-chestnut
ДИВ край wild country
ДИВ петел wood-grouse, capercailye, capercailzie
ДИВa котка wild cat, catamount, cata-mountain
ДИВ а кокошка moorhen
ДИВ a гъска wild-goose
ДИВa лоза Virginia creeper
ДИВa патица wild-duck; mallard
ДИВa природа wild nature
ДИВa местност wild/rugged country
ДИВa свиня (wild) boar
ДИВa теменуга heartsease
ДИВa ябълка crab, (плод) crab (apple)
ДИВo състояние native state
раста в ДИВо състояние grow wild/naturally, grow in a state of nature
2. (първобитен, некултурен) savage, wild, primitive, uncivilized
ДИВи племена savage tribes
3. (буен, необуздан) wild, uncontrolled, unrestrained, unruly, intractable, ungovernable
ДИВ петел прен. wildcat
ДИВ човек Tartar
ДИВи страсти wild passions
4. (необщителен) unsociable, shy