Речник на думите в българския език

двойна, двойно, мн. двойни, прил.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
• Двойна пневмония. Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
• Двойна звезда. Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
• Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност.
• Меря с двоен аршин. Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.

(прил.) двусмислен

double
тех. duplex
бот. twin, geminate; acmp. binary
(за конец) two-ply
ДВОЕН аршин a double standard
ДВОЕН дикиш a double seam
с ДВОЕН дикиш double sewn
в ДВОЕН размер double the amount
двойна брада double-chin
двойна врата double door(s)
двойна книжка (на списание) a combined issue
двойна железопътна линия a double-track railway
с двойна сила with redoubled force
двойна служба/функция a dual function
двойна цев a double barrel
двойна цел twin aims
двойно допълнение грам. a dual object
двойно дъно a false bottom
двойно поданство a dual nationality
двойно счетоводство book-keeping by double entry
двойни легла twin beds
двойни прозорци double windows