Речник на думите в българския език

мн. данъци, (два) данъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност.
• прил. данъчен, данъчна, данъчно, мн. данъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти.
• Плащам данък (на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.
• Не плащам данък обществено мнение. Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.

Библейско тълкуване:

(същ.) налог, облагане, контрибуция

tax, duty
(общински) rate
пряк/косвен ДАНЪК direct/indirect tax
ДАНЪК върху общия доход income tax
ДАНЪК върху оборота a turnover tax
ДАНЪК върху свръхпечалбите excess profits tax
ДАНЪК върху луксозни предмети luxury tax
ДАНЪК наследство death-duty; legacy-duty
ДАНЪК сгради inhabited house duty
ДАНЪК върху превозните средства duty on vehicles
поземлен ДАНЪК land-tax
прогресивен ДАНЪК graded/graduated tax
облагане с ДАНЪК taxation, taxing
освободен от ДАНЪК (за предмет) free of tax, tax free
(за човек) exempt from taxation
данъци и налози taxation
остарели данъци tax-arrears
тежки данъци heavy taxation
вземам ДАНЪК от exact a tax from
налагам ДАНЪК impose/levy/assess a tax (на on)
облагам с ДАНЪК lay under taxation
намалявам данъците reduce taxation
плащам ДАНЪК на вж. ден

Данък -
Данък върху добавената стойност -
Данък върху общия доход -
Данък брада -
Корпоративен данък -
Данъ Коловъ - царят на кеча -
Дан Колов -
Дан Кастеланета -
Данко Гърлич -
Даника Патрик -