Речник на думите в българския език

далечна, далечно, мн. далечни, прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.

(прил.) отстранен, отдалечен
(прил.) минал, преминал, отдавнашен, отколешен, стар
(прил.) отчужден, чужд
(прил.) недосегаем, неуловим
(прил.) непристъпен, недостъпен
(прил.) несвойствен

distant, far away/off, remote, off-lying
(no време) distant, remote
Далечният Из-тск the Far East
ДАЛЕЧЕН роднина a distant relative
ДАЛЕЧЕН братовчед a remote cousin
далечна възможност a remote possibility
далечна прилика/сходство a distant/remote likeness, a vague/remote resemblance
далечна работа not an urgent job
далечна страна а remote country
далечна цел a long-term aim/objective
далечно бъдеще distant future
в далечно бъдеще in the far future
в не много далечно бъдеще in a not/none too distant future
далечно минало remote past
далечно плаване high-seas/foreign navigation; a long voyage
кораб за далечно плаване a foreign-going vessel
далечно пътуване a long journey
далечно родство а distant relationship
по-далечните намерения на the wider intentions of
далечни последствия far-reaching results; long-term effects
далечни причини remote causes
далечни съответствия far-fetched correspondences
най-далечните части на света the utmost parts of the world