Речник на думите в българския език

господарят, господаря, мн. господари, м.
1. Остар. Владетел, властелин.
2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни и др.
3. Прен. Този, който има власт над някого или нещо. Ти не си господар на сърцето ми.
• прил. господарски, господарска, господарско, мн. господарски. Господарски тон.

(същ.) собственик, стопанин, сайбия, домовладика, работодател
(същ.) владетел, разпоредник, разпоредител, управител
(същ.) началник, шеф, големец
(същ.) властелин
(същ.) притежател, съдържател
(същ.) повелител, крал, индустриален магнат
(същ.) началство

1. master
ГОСПОДАР на положението master of the situation
разг. the cock of the loft/roost/walk, top dog
ГОСПОДАР съм на положението be master of the situation, have the situation well in hand
ГОСПОДАР съм на себе си/на съдбата си, сам съм си ГОСПОДАР be o.'s own master
ГОСПОДАР съм на себе си (владея се) be master of o.s., have o.'s feelings/passions under control
пълен ГОСПОДАР съм на have all to o.s.
пълен ГОСПОДАР съм на положението be in complete control
нямам ГОСПОДАР над себе си, никой не ми е ГОСПОДАР I am a free agent
ГОСПОДАР съм на съдбата си work out o.'s own destiny
2. (собственик) owner, proprietor
3. (работодател) employer
разг. boss. paymaster
4. (владетел) ruler, sovereign

Господар -
Господари на ефира -
Господарка на злото -
Господарят на небесата -
Господарка на злото 2 -
Господари на уеба -
Господар и командир: Далечният край на света -
Господарката (теленовела) -
Господарят на Раусан -
Господарят на учението -