Речник на думите в българския език

горна, горно, мн. горни, прил.
1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.
2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция.
3. Който е по-горе (в 3 знач. ). В горния текст.
4. За дреха – връхен, върху другите дрехи. Горно облекло.

(прил.) висок
(прил.) висш, възвишен
(прил.) гореказан, споменат, казан
(прил.) обгорен

upper, higher, top (attr.)
(за класи) upper, higher
ГОРЕН етаж a top floor storey. an upper floor
горният етаж the floor above
ГОРЕН клас a senior class
по-ГОРЕН клас a higher form
най-ГОРЕН клон top branch
ГОРЕН край (на маса) head, top end
ГОРЕН курс an advanced course
ГОРЕН рафт top shelf
на най-горния рафт on the topmost shelf
ГОРЕН регистър муз. head register/voice
горна мачта a top mast
горна палуба an upper deck
горна устна/челюст an upper lip/Jaw
горна страна an upper side, upside
горно течение upper reaches/waters, headwaters
но горното течение на Дунава on the upper reaches of the Danube
горни дрехи outer garments' clothes
пo-ГОРЕН съд a higher court
горна камара an upper chamber/house
горната камара (в Англия) the House of Lords
горната неделя next Sunday

Дутлия -
Горене -
Горенци (дем Костур) -
Горенци (дем Просечен) -
Горен чифлик -
Горенчени -
Горен крайник -
Горенци (община Вапа) -
Горенци (община Дебърца) -
Горен Чернец -