Речник на думите в българския език

мн. вълнения, ср.
1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.
2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резултатите.
3. Прен. Обикн. мн. Масово изразена проява на недоволство, протест. Вълненията продължават вече седмица.

(същ.) раздразнение, възбуждение, трепет, тревога, неспокойствие, безпокойство, възбуда, нервност, кипеж
(същ.) негодувание, ропот, недоволство, брожение, бунт, смут
(същ.) безредие, безредица, безпорядък, метеж, безцарствие, междуособица, революция
(същ.) неприятност, грижа, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост
(същ.) сензация
(същ.) възбуждане, силни усещания
(същ.) вълни, нахлуване, прииждане, изблик, устрем, бушуване
(същ.) оживление
(същ.) объркване, уплаха, шум, врява, дандания
(същ.) бъркотия
(същ.) суматоха, суетня
(същ.) смущаване, смущение

1. choppiness, rough water(s), motion
(при пътуване по море) a rough sea
ВЪЛНЕНИЕ близо до брега land-swell
голямо ВЪЛНЕНИЕ а heavy/high sea
при голямоВЪЛНЕНИЕ in stormy seas
мъртво ВЪЛНЕНИЕ ground-sea-swell
насрещно ВЪЛНЕНИЕ head sea
2. прен. agitation, emotion, excitement
(радостно) thrill
(нервно) fluster
(нервност) nervousness
душевно ВЪЛНЕНИЕagitation of mind/soul
ВЪЛНЕНИЕ преди излизане на сцената stage fright
схванат от ВЪЛНЕНИЕ глас a tense voice
едва се сдържам от ВЪЛНЕНИЕ be (all) in a flutter
3. (размирица) disturbance, unrest, trouble, commotion, tumult, turmoil
работнически вълнения industrial unrest