Речник на думите в българския език

м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
• прил. въздушен, въздушна, въздушно, мн. въздушни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
• На въздух. Навън, на открито.

Библейско тълкуване: Въздухът или атмосферата, която се намира около земята се обозначава често от думата небе; така "небесните птици", значи "въздушните птици". "Бия въздуха" и "говоря на вятъра" - 1Кор. 9:26, 14:9, са изрази употребявани в повечето езици, и означават да говоря или да върша нещо без разсъждение или разум, или пък безсмислено. "Въздушна власт" в Еф. 2:2, вероятно значи властта на бесовете.

(същ.) атмосфера

air
чист ВЪЗДУХ fresh air
във ВЪЗДУХ a up in the air, in mid air
прен. in the air
идеи, които се носят из ВЪЗДУХа ideas in the air
на ВЪЗДУХ in the open air, out of doors
вдигам във ВЪЗДУХа blow up
излизам малко на ВЪЗДУХ go out into the open (air), go out for a breath of air/for a breather
нося се из ВЪЗДУХа float in the air
отварям прозореца, за да влезе чист ВЪЗДУХ let in the air
поразхождам се на чист ВЪЗДУХ take a turn in the air
пътувам по ВЪЗДУХa travel by air