Речник на думите в българския език

въвираш, несв. и въвра, св.
1. Кого/какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.
2. Какво. Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам. Стига си ми въвирал тоя вестник! – въвирам се/въвра се.
1. Пъхам се, вмъквам се. Все в шкафа се въвира!
2. Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам. Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!
3. Разг. Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат. Не се въвирай, където не ти е мястото!
• Въвирам/въвра в очите/носа (на някого). Разг. Натяквам, припомням нещо неприятно.
• Въвирам се/въвра се в очите (на някого). Разг. Натрапвам се.

(гл.) втиквам, пъхам, вбивам, вкарвам, впъхвам, напъхвам, блъскам, навирам, завирам, вмъквам, мушкам, ръгам, затиквам, затъквам, забивам, набивам, натиквам, тикам, забучвам, забождам, натъквам, провирам, въвеждам, вмествам, помествам, поставям, втъквам

въвра thrust, stick, poke, shove (в into)
си носа poke o.'s nose (в into)
ВЪВИРАМ се squeeze o.s. (в into)
прен. snoop around; intrude o.s.
ВЪВИРАМ се в краката на keep getting in the way of
ВЪВИРАМ се дето не ми е мястото meddle in other people's affairs
вре се между хората he mixes with people