Речник на думите в българския език

временна, временно, мн. временни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
• нареч. временно. Живея временно на друго място.

(прил.) привременен, кратковременен, кратък, краткотраен, скоротечен, скоропреходен, нетраен, мимолетен, тленен, мигновен, моментен, ефимерен
(прил.) преходен, непостоянен, конюнктурен
(прил.) импровизиран, нахвърлян

temporary, provisional, interim
(импровизиран) makeshift
(краткотраен) transient, transitory
ВРЕМЕНЕН интерес a passing interest
ВРЕМЕНЕН комитет an interim committee
ВРЕМЕНЕН неуспех a temporary setback
ВРЕМЕНЕН работник an odd man/hand
ВРЕМЕНЕН резултат a provisional result
ВРЕМЕНЕН съюзник an ally of the minute/moment
ВРЕМЕНЕН управител an acting manager
временна болница a makeshift hospital
временна квартира makeshift lodgings
временна мярка a temporary measure
временна постройка a temporary structure
временна работа an odd job
временно завещание an ambulatory will
временно облекчение a temporary relief
временно правителство an interim/a provisional/a caretaker government
временно седалище a temporary seat
временно споразумение a provisional agreement, a working arrangement
временни укрепления field works

Временен народен комитет на Северна Корея -
Временен военно-административен съвет -
Временен лист -
Времеви мрежов протокол -
Времеви ред -
Временна администрация на ООН в Косово -
Временно руско управление -
Временна ирландска републиканска армия -
Временно правителство -
Временно руско правителство -