висш

Тълковен речник

висша, висше, мн. висши, прил. Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство.
• Висше образование. Най-високата образователна степен, получавана в университет.
• Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре.

Синонимен речник

(прил.) възвишен, висок, върховен, горен, сублимен
(прил.) най-висок, най-важен

Българо-Английски речник

high; supreme; extreme; paramount
(за съдия, общество) high
(за математика, животни) higher
(за образование) higher
(за длъжност, чин, съд) superior
най-ВИСШ sovereign, supreme
ВИСШe учебно заведение an institution of higher education, university
ВИСШ институт за... a higher institute of...
ВИСШe общество high/swell society; high life
хора от ВИСШето общество society people
ВИСШ служител а high/high-ranking official
ВИСШи (държавни) чиновници great officers of state
ВИСШe благо supreme good
отнасям се до по-ВИСШа инстанция refer to higher authority
във/до ВИСШа степен in the highest degree; eminently

Подробна информация от Wikipedia

Висше военноморско училище (Варна) -
Висш съдебен съвет -
Висша атестационна комисия -
Висши училища в България -
Висше транспортно училище -
Висше училище по мениджмънт -
Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ -
Висше училище по телекомуникации и пощи -
Висше техническо училище в Бърно -
Висше строително училище -

Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.

Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник