Речник на думите в българския език

мн. височини, ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач. ).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията – перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката – високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
• същ. умал. височинка, мн. височинки, ж. (във 2 знач. ).

(същ.) висота, висина, издигнатина
(същ.) възвишение, бърдо, хълм, рид, планина
(същ.) стан, ръст, големина
(същ.) кота, връх
(същ.) тоналност, тон
(същ.) могила, баир

1. height
(ръст и) stature
геогр., мат. altitude; eminence, hill, elevation
на ВИСОЧИНА in height; at/to a height (of)
се издига на 3 м is 3 m in height
тук планината достига най-голямата си ВИСОЧИНА it is here that the mountain rises to its highest elevation
каква е ВИСОЧИНАта на...? how high is...? ВИСОЧИНА на летене ав. flying height
ВИСОЧИНА на пад тех. fall
надморска ВИСОЧИНА altitude, elevation above sea level
свободна ВИСОЧИНА (до свод, трегер и пр.) тех. headway
ВИСОЧИНА 4 метра от... до... a drop of 4 m from... to...
ние сме на еднаква ВИСОЧИНА we are of the same height
средна ВИСОЧИНА човек a middle-sized man,a man of medium/average height
2. муз. pitch