Речник на думите в българския език

мн. вини, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.

(същ.) провинение, грях, прегрешение, махана, грешка, простъпка, престъпление
(същ.) виновност, отговорност
(същ.) причина
(същ.) опущение
(същ.) задължение
(същ.) наказание

guilt, guiltiness; fault, blame
пo ВИНА на някого through s.o.'s fault
не е по негова ВИНА it is through no fault of his
ВИНАта е само твоя you have only yourself to blame
ВИНАта е моя the blame is mine, the blame lies with me, it is my fault
ВИНАта пада върху теб the blame attaches to you/falls on you
ВИНАта не е само негова the guilt doss not lie with him alone
изкупвам ВИНАта си redeem o.'s fault/o.'s character
нося ВИНА be guilty, be to blame
стоварвам/хвърлям ВИНАта върху някого put/lay/cast the blame on s.o. (за for), lay the fault at s.o.'s door, blame s.th. on s.o., put s.o. in the wrong
признавам ВИНАта си юр. plead guilty
отричам всякаква ВИНА plead not guilty, plead innocent