Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
inforechnik.info
грешка?

велѝчие

 

Тълковен речник

мн. величия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.

Синонимен речник

(същ.) слава, лаври, триумф, апогей
(същ.) величественост, тържественост, блясък, великолепие
(същ.) именитост, знаменитост, известност
(същ.) пищност, разкош
(същ.) красота, лукс, помпозност
(същ.) високо положение, отличие, възвишеност, благородство
(същ.) издигнатост
(същ.) сила, мощ, могъщество

Българо-Английски речник

grandeur, greatness, majesty; sublimity; lordliness
мания за ВЕЛИЧИЕ megalomania
с всичкото/цялото си ВЕЛИЧИЕ in all o.'s glory, upoн. in full state

Подробна информация от Wikipedia



thumbnail Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.