Речник на думите в българския език

бойна, бойно, мн. бойни, прил. Който се отнася до воденето на бой, сражение, война. Бойна задача. Бойна техника. Бойно знаме.

(прил.) стратегически, военен, нападателен, офанзивен, боеви
(прил.) строеви
(прил.) борчески
(прил.) войнствен, активен

1. (отнасящ се до война, бой) fighting; battle (attr.); combat (attr.)
бойна задача воен. ав. mission
в бойна готовност on a war footing; on war establishment; in fighting trim; ready for action
(за кораб) cleared for action
бойни действия military operations; hostilities
БОЕН другар comrade-in-arms
бойна единица a military unit
БОЕН кон charger, a war horse
бойна кола tank
БОЕН кораб a warship, a naval unit; a man-of-war
бойно кръщение a baptism of fire; a maiden battle
получавам бойно кръщение have o.'s first taste of gunpowder; see action for the first time; be under fire for the first time
бойна линия fighting linе
бойна мощ fighting strength
на бойна нога in fighting trim, under arms; ready for action
БОЕН патрон a live cart-ridge
бойни припаси ammunition, munition; war supplies
отделение за бойни припаси мор. war-head
бойни подвизи military exploits
бойна подготовка battle training
comba instruction/ам. training
бойно поле battle-field, battle ground
БОЕН ред battle formation/array; line of battle
в БОЕН ред embattled
БОЕН самолет a war-plane, a military aircraft
на бойна служба on active duty/service
БОЕН вик war-cry
БОЕН театър a theatre of war
бойна песен a war-song
2. прен. (годен, готов за борба) militant

Боен вик -
Боен клуб (филм) -
Боен катер -
Боен кон -
Боен слон -
Боен спорт -
Боен клуб -
Боен орел -
Боен ред -
Боен състав на османската армия през Междусъюзническата война -