Речник на думите в българския език

мн. ампери, (два) ампера, м. Спец. Във физиката – единица за измерване силата на електрическия ток.
Един ампер е такъв постоянен ток, който при преминаването си през два прави линейни успоредни проводника с безкрайна дължина и пренебрежимо малко кръгло напречно сечение, разположени на разстояние 1 m един от друг във вакуум, създава между тези проводници сила, равна на 2.10-7 нютона на метър дължина.
1A = 1W/1V

Единицата са означава с A и е кръстена на името на френския физик Андре-Мари Ампѐр (André-Marie Ampère) (1775 г. – 1836 г.), признат за откривател на явлението електромагнетизъм.

физ. ampere