Речник на думите в българския език

year [jə:]
n
1. година; astronomical (solar, leap, common, calendar) ~ астрономическа (слънчева, високосна, невисокосна, календарна) година; ~ of Grace (of our Lord) лето Господне; in this ~ of grace ирон. в нашите блажени времена; New Y.’s Day Нова година, първи януари; to see the new ~ in посрещам новата година; to see the old ~ out изпращам старата година; for donkey’s ~s, since (from) the ~ dot от памти века; 500 a ~ 500 лири на година (годишно); once a ~ (по) веднъж в годината; from ~ to ~, ~ by ~ с всяка измината година, от година на година; ~ in ~ out през цялата година, непрекъснато, целогодишно; by the ~ за една година (за наемане и пр.); he is in his twentieth ~ той кара двадесет години; a student in his third ~ студент трети курс; a five-~ plan петгодишен план; twelve ~s’ labour дванадесетгодишен труд; small ~s детски години; tender ~s млади години, младини; ~s of discretion възрастта, от която човек се смята отговорен за своите постъпки (в Англия - 14 години); for ~s от години; beyond o.’s ~s не за годините си; ~s (and ~s) цяла вечност; to advance (get on) in ~s влизам в години, остарявам; to show o.’s ~s личат ми годините, старея; to wear o.’s ~s well не ми личат годините, младея; to put ~s on s.o. карам (правя) някого да изглежда по-стар, състарявам; to take ~s off s.o. карам (правя) да изглежда по-млад, подмладявам;
2. годишнина (на периодично издание); • a ~ and a day цяла година.

Year -
Year 2000 problem -
Years of Lead (Italy) -
Year 2038 problem -
Year Zero (album) -
Yeardley Smith -
Year Without a Summer -
Years & Years -
Year 6000 -
Yearbook -