Речник на думите в българския език

wire [waiə]

I. n
1. жица, тел; barbed ~ бодлива тел; blank ~ гол (неизолиран) проводник; to pull the ~s дърпам конците на кукли (в куклен театър); прен. дърпам конците, ръководя скрито (особ. политически); a live ~ ел. жица, по която тече ток; прен. енергичен, предприемчив човек; to go down (up) to the ~ ам. продължавам до последния момент; under the ~
1. на финиша;
2. в последния момент;
2. разг. телеграма; by ~ телеграфически, с телеграма; private ~ частна телеграфна линия; to get o.’s ~s crossed прен. ставам жертва на недоразумение; the ~s got crossed прен. нещата се объркаха;
3. attr телен;

II. v
1. свързвам (съединявам) с жица (тел); заякчавам, завързвам, закрепям с тел; нанизвам на тел;
2. телеграфирам; he was ~ed for извикаха го с телеграма;
3. слагам (прокарвам) електрическа инсталация на (къща и пр.);
4. воен. заграждам с тел;
5. хващам, ловя (птици и пр.) с примка от тънка жица; • to ~ in разг. нахвърлям се върху (храна); залавям се енергично.

---

[´waiə¸puliη]
-pulling n политическо интригантство, дърпане на конци; задкулисни интриги.

---

[´waiə¸stripə]
-stripper n клещи за заголване на кабели.

---

[´waiə¸tæpə]
-tapper n човек, който поставя подслушвателни устройства.

Wire -
Wire recording -
Wireless local loop -
Wire Fox Terrier -
Wire (disambiguation) -
Wire drawing -
Wired (Jeff Beck album) -
Wireless Set Number 10 -
Wireless Internet service provider -
Wireless identity theft -