Речник на думите в българския език

I. n
1. отвор, дупка, отверстие (и отгоре на бъчва - за влизане на въздух); комин; бойница, амбразура, мазгал; отдушник;
2. клапа (на духов инструмент);
3. азлък, подсип;
4. анус, заден отвор (на риба, птица);
5. прен. простор, отдушник; to give ~ to давам израз (воля, простор) на, изливам; to give ~ to o.’s anger изливам яда си; to give ~ to a sigh изпускам въздишка; to find a ~ намирам отдушник;

II. v
1. пробивам отвор (дупка) в;
2. изпускам, изтървавам, изтърсвам;
3. давам израз (воля) на, изливам; to ~ o.’s anger on изливам си яда върху; she ~ed herself in a torrent of tears тя намери отдушник в поток от сълзи;
4. излизам на повърхността (за да дишам).