Речник на думите в българския език

I. n
1. доверие, вяра; доверчивост; to have (put, repose) ~ in доверявам се на, имам доверие в; to take on ~ вземам на доверие (вяра, кредит); breach of ~ злоупотреба с доверие; to be in a position of ~ на отговорно място съм;
2. надежда, упование; увереност;
3. търг. кредит; to supply goods on ~ отпускам стока на кредит;
4. завет, дълг; отговорност, задължение; to desert o.’s ~ изневерявам на дълга си; a position of ~ отговорен пост;
5. попечителство (на имущество); доверителна собственост; опека; пари, поставени под попечителство (и ~ fund); ~ corporation корпорация, учредена да действа като попечител; ~ instrument акт за учредяване на доверителна собственост; ~ power правомощия по силата на доверителната собственост; ~ territory територия под опека; to leave in ~ завещавам под попечителство;
6. ост. съхранение; управляване (на имущество);
7. икон. тръст; обединение;
8. (и ~ hospital) болница, субсидирана директно от правителството (а не от общината);

II. v
1. доверявам се (на), вярвам (на), поверявам (на); a man not to be ~ed човек, на когото не може да се вярва; I could not ~ myself to speak не смеех да проговоря, страхувах се да говоря; not to ~ s.o. out of o.’s sight не смея да изпусна някого от очи;
2. поверявам, давам, доверявам;
3. надявам се (на), уповавам се (на, в);
4. отпускам кредит.