Речник на думите в българския език

I. n
1. рядко пътуване, странстване, път;
2. pl пътешествия; пътепис, описание на пътешествия (пътувания);
3. тех. придвижване, ход (на бутало);
4. движение (на снаряд в цевта);
5. геол. миграция, преместване;

II. v (-ll-, ам. -l-)
1. пътувам, пътешествам; this brand of humour ~s well този тип хумор се приема добре в много страни (култури); these goods ~ well тези стоки понасят (не се повреждат при) транспорт; to ~ light пътувам с малко багаж;
2. пропътувам, обхождам, обикалям (и с over); извървявам; вървя по; to ~ the road ост. разбойник съм, грабител съм, насилник съм;
3. пътувам като търговски пътник (за някого - for, по продажба на нещо - in);
4. движа се, местя се; разпространявам се;
5. ровя (из паметта си); минавам (от предмет на предмет) (за поглед), плъзгам се, рея се; to ~ out of the record прен. отклонявам се от темата.