Речник на думите в българския език

I. n
1. език; furred ~ обложен език (при заболяване); to have a ready (glib) ~ умея да говоря; to be on everybody’s ~ всички говорят за мен; to hold (bite) o.’s ~ държа си езика зад зъбите; to keep a watch on o.’s ~ внимавам какво говоря; държа си езика; to give ~ залайвам (за хрътки, когато открият следа); прен. говоря, изказвам се; to give s.o. the rough side (edge) of o.’s ~ скастрям някого, гълча, смъмрям; to wag o.’s ~ дрънкам, дърдоря; говоря непредпазливо; to put out o.’s ~ показвам езика си (на лекар), плезя се (за закачка); to put (speak with) o.’s ~ in o.’s cheek говоря иронично, с насмешка или неискрено, сам не си вярвам на думите; to speak with a forked ~ лъжа, подвеждам (някого), баламосвам; to lose o.’s ~ онемявам, млъквам, разг. губя дар слово (от смущение и пр.), загубвам дар слово; to find o.’s ~ again окопитвам се, пак проговорвам (след смущение); with o.’s ~ hanging out
1. жаден;
2. в нетърпеливо очакване; he can’t get his ~ round the word не може да си извърти езика (да произнесе думата); his ~ failed him той си глътна езика, той изгуби дар слово; his ~ runs nineteen to the dozen той говори без да спира, устата му мели без прекъсване;
2. език, реч; mother ~ майчин (матерен, роден) език; confusion of ~s смешение на езиците;
3. (нещо с форма на) език; езиче (на инструмент и пр.); ~s of flame огнени езици;
4. геогр. нос; тесен провлак; коса;
5. тех. зъб, федер; шип, цапфа;
6. аръш, процеп; теглич;
7. ел. котва;
8. жп език на стрелка;

II. v свиря стакато (на флейта), свиря с езика си.