Речник на думите в българския език

I. n
1. изпитание, затруднение; напрежение, проверка; изпит; класна (контролна) работа; тест; to put to the ~ подлагам на изпитание; to pass (stand, bear) the ~ издържам изпитанието;
2. проверка, проба; изследване; анализ; blood ~ анализ на кръвта; charring ~ изпитване (на материал) чрез обгаряне; endurance ~ проверка на издръжливостта; ~ car учебна кола; acid ~ хим. проверка за кисела реакция; прен. пробен камък, сериозно изпитание; ~ for изпитване на; ~ to destruction изпитване до разрушаване на образеца; under ~ изпробван, изследван; подложен на тест; ~ at the rig (и bench ~) стендово изпитание; blank ~ празна проба, контролен опит; calibration ~ проверяване точността на калибриране (градуиране); efficiency ~ изпитване за определяне коефициента на полезно действие; factory ~ изпитване в заводски условия; guarantee ~ изпитване за проверяване на гарантирани параметри; гаранционно изпитване; in situ ~ изпитване на място, на обекта; model ~ типово изпитание; monitoring ~ контролно изпитание; ~ of sufficiency проверка на патентна заявка за достатъчност на описанието на изобретението; ~ rate of discount контролен процент на отстъпка; official ~ приемно-предавателни изпитвания; site ~ изпитване на мястото на монтиране;
3. мерило, мярка, критерий;
4. хим. реакция; реактив;
5. мет. купел;
6. мет. количество благороден метал, отделено за претегляне;
7. ист. клетва за вярност, изисквана от всички длъжностни лица според един закон (T. Act) от 1672 г., отменен през 1828 г.;

II. v
1. подхвърлям (подлагам) на изпитание; изпитвам, проверявам; to ~ the water пробвам почвата (прен.), правя предварително проучване;
2. хим. анализирам с реактив; подлагам на действието на реактив;
3. мет. купелувам.