Речник на думите в българския език

I. n
1. опашка (на пила и пр., за която се закрепва дръжката);
2. остър вкус или миризма; дъх, лъх; ~ of the soil, native ~ дъх на земя;
3. характерна черта, особеност; прен. нотка, оттенък, отсянка; a ~ of irony нотка на ирония;
4. водещ елемент, лапка (на спирално свредло);

II. v правя (слагам) заострен край на нож и пр., който да влезе в (за който да се закрепи) дръжката.

I. v
1. звъня, звънтя, дрънча, дрънкам; хлопам;
2. to ~ bees привличам роящи се пчели чрез дрънчене;

II. n звън; дрънчене; хлопане.