Речник на думите в българския език

I. n
1. изненадване; изненада, сюрприз;
2. удивление, почуда, слисване; by ~ внезапно, ненадейно; to take s.o. by ~ изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; нападам внезапно; to give s.o. the ~ of his life смайвам някого, оставям някого като треснат от почуда; much to my ~ за голямо мое учудване, за моя голяма изненада;
3. attr неочакван, ненадеен, внезапен; ~ effect ефект (резултат), дължащ се на изненада (внезапност); ~ party 1) воен. неочаквана атака; 2) импровизирано посещение у приятели;

II. v
1. изненадвам, сюрпризирам;
2. удивлявам, учудвам; поразявам; I shouldn’t be ~d if ... никак няма да се учудя, ако ...;
3. нападам (появявам се) изведнъж; налитам върху; I ~d him in the act хванах го на местопрестъплението; to ~ s.o. into confession, to ~ a confession out of s.o. предизвиквам някого да си признае.