Речник на думите в българския език

I. n
1. слънце; слънчева светлина; слънчеви лъчи; ~’s backstays, ~’s eyelashes, мор. ~ drawing water сноп слънчеви лъчи през облаци; in the ~ на слънце, на припек; against (with) the ~ обратно (по посока) на часовниковата стрелка; to hail (adore) the rising ~ прен. докарвам се (угоднича) пред новите властници; let not the ~ go down upon your wrath не се сърди повече от един ден, не замръквай сърдит; his ~ is set разг. времето му е минало, звездата му е залязла (залязва); to hold a candle to the ~ върша нещо излишно; to let the ~ in пускам слънчевата светлина да влезе вътре; a place in the ~ прен. благоприятно (удобно, топличко, изгодно) място или положение; to rise with the ~ ставам в зори; to see the ~ раждам се, идвам на бял свят; to catch the ~ хващам тен, почернявам от слънцето; to take the ~ разг. припичам се на слънце; to take (shoot) the ~ мор. измервам височината на слънцето със сектанта; under the ~ на земята, на този свят; a touch of the ~ лек слънчев удар;
2. поет. година;
3. светило; астр. звезда - център на система;
4. поет. изгрев (или залез); from ~ to ~ през цялото денонощие; от изгрев до залез;

II. v (-nn-) излагам на слънце, подлагам на действието на слънчевите лъчи; to ~ o.s. припичам се; грея се; прен. радвам се.