Речник на думите в българския език

I. v
1. смачквам, смазвам, сгазвам, унищожавам, съсипвам;
2. счупвам, раздробявам; троша, разтрошвам, разбивам; to ~ in вмъквам се насила; a ~-and-grab robbery грабеж на стоки от витрина (след счупване); to ~ in a door насилвам врата;
3. сблъсквам се (into);
4. банкрутирам, фалирам;
5. разг. удрям с все сила; to ~ s.o.’s face in разг. натупвам някого, хвърлям як тупаник; ~ing blow съкрушителен удар;
6. sl фалшифицирам (пари);
7. сп. забивам (топка);
8. съкрушавам;

II. n
1. счупване, сблъскване; катастрофа; a ~-up челен удар при катастрофа;
2. трясък;
3. фалит, банкрут;
4. съкрушителен удар;
5. сп. забиване, смеш; • to knock to ~ разбивам на парчета, правя на сол, на пух и прах; a ~ hit прен. голям удар;

III. adv на пух и прах, на парчета, на сол; to go ~ разстройвам се; разорявам се; обявявам фалит; to go ~ into сблъсквам се силно в.