Речник на думите в българския език

I. n
1. чувство; възприятие, усещане; усет; colour ~ цветоусещане; a ~ of duty (humour, responsibility) чувство на дълг (на отговорност, за хумор);
2. сетиво; ~ of smell (hearing etc.) обоняние (слух и пр.); ~ organs сетивни органи; sixth ~ “шесто чувство”;
3. pl ум; to be in o.’s right ~s с ума си съм; to bring s.o. to his ~s вкарвам ума в главата на някого, вразумявам го; to come to o.’s ~s идвам на себе си, вразумявам се; any man in his ~s всеки разумен (нормален) човек; to frighten (scare) s.o. out of his ~s подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого;
4. (здрав) разум; a man of ~ разумен човек; to talk ~ говоря смислено;
5. значение, смисъл; to make ~ of разбирам, разумявам; these words don’t make ~ тези думи са неразбираеми (безсмислени); in a ~ до известна степен;
6. (общо) настроение, отношение; a ~ of occasion приповдигнато настроение;

II. v
1. усещам, чувствам; предчувствам;
2. ам. схващам, разбирам.