Речник на думите в българския език

I. adj
1. втори по ред; вторичен; второстепенен, от второ качество, който отстъпва (на някого по нещо); the S. Advent (Coming) второто пришествие; he was the ~ to come той дойде втори; in the ~ place на второ място, второ; every ~ day през ден; ~ in command заместник-командир; ~ to none първи, първокласен, който не отстъпва на никого; the ~ largest втори по големина; at ~ hand от втора ръка, на старо; ~ ballot повторно гласуване; ~ birth възраждане, прераждане; ~ cabin второкласна кабина (в параход); ~ distance изк. среден план; ~ nature втора природа; ~ teeth постоянни (немлечни) зъби;
2. втори, повторен, допълнителен, още един; ~ helping втора (още една) порция; ~ sight ясновидство; ~ thoughts променено решение (мнение); on ~ thought след като размисля по-добре;

II. adv на второ място; второ; втори; to come ~ in s.o.’s affection заемам второ място в любовта на някого;

III. n
1. втора награда; второ място (в състезания и пр.); човек (кон и пр.), който взема втора награда (второ място); to come in a good ~ спечелвам второто място с малка разлика от победителя;
2. помощник, секундант;
3. муз. секунда;
4. pl търг. второкачествени стоки; второкачествено брашно (хляб);

IV. v
1. подкрепям, помагам на, поддържам; to ~ a motion поддържам предложение;
2. секундант съм на.