Речник на думите в българския език

I. adj
1. бърз, пъргав; краткотраен, кратковременен; a ~ walk бърз ход; разходка с бърз ход; as ~ as lightning (thought, a flash, a wink) светкавично бързо, като светкавица; за миг; be ~ (about it)! бързай(те), не се бави (бавете)! ~! хайде, по-живо! to be ~ about (over) s.th. правя нещо бързо; the ~est way there най-краткият път дотам; in ~ succession бързо едно след друго, на малки интервали;
2. бърз, схватлив; жив; остър (за сетивата, ума); he is ~ (on the uptake) той лесно схваща (учи); ~ temper сприхав нрав, раздразнителност; ~ to criticize недоволен; който бърза да търси кусури; ~ of foot бързоног; ~ of belief лековерен;
3. ост. жив; the ~ and the dead живите и мъртвите; a ~ hedge жив плет;
4. ост., лит.: ~ with child бременна, в напреднала бременност; • a ~ trick карти сигурна взятка; a ~ one разг. едно бързо питие, една чашка набързо;

II. n живец, живо месо, чувствително място; to cut (hurt, sting, touch, wound) s.o. to the ~ прен. дълбоко засягам някого;

III. adv бързо; run as ~ as you can тичай колкото ти държат краката, с всички сили; please come ~ моля, ела бързо.