Речник на думите в българския език

I. n
1. практика; приложение; in ~ в действителност; to put (carry) into ~ прилагам (на практика);
2. практика, упражнение; тренировка; ~ makes perfect опитът прави майстора; to be in ~ добре съм подготвен, в добра форма съм; to be out of ~ не съм се упражнявал (тренирал) скоро, загубил съм си формата, в лоша форма съм;
3. навик, привичка, обичай, практика; установен ред; юрид. процедура; to make it a (o.’s) ~ to do s.th., to make a ~ of doing s.th. свикнал съм да правя нещо; it is the usual ~ така се прави (практикува) обикновено, така е прието; as was then the ~ както беше прието тогава; a good (bad) ~ добър (лош) навик, добра (лоша) практика;
4. (частна) практика, клиентела; to have a large ~ имам голяма клиентела (за лекар, адвокат и пр.); имам много пациенти (голяма частна практика); to buy (sell) a ~ купувам (продавам) лекарски кабинет с разработена клиентела;
5. обикн. pl интриги, козни, хитрини, машинации; sharp ~s мошеничество; discreditable ~s тъмни дела;
6. attr тренировъчен, за упражнение;

II. v = practise.