Речник на думите в българския език

I. adj
1. блед(ен), пребледнял, побледнял, пребелял; ~ complexion бледност (за човек); ~ as a ghost (ashes, death) смъртно бледен; to turn ~ побледнявам, пребелявам, пребледнявам; ~ and wan изтощен и блед;
2. светъл, белезникав; неясен, слаб; ~ blue светлосин;

II. v
1. бледнея, побледнявам, пребледнявам; to ~ before пребледнявам пред; прен. бледнея пред; her beauty ~s next to yours хубостта ѝ бледнее пред твоята;
2. белея, избелявам, избледнявам;
3. правя да избелее.

I. n
1. кол;
2. заградено място; ист. the English P. област от Източна Ирландия под английско владичество (ХIV - ХVI в.);
3. граница, предел, рамка, лимит, черта (и прен.); within (beyond, outside) the ~s в (извън) границите (рамките) на приличието; to break the ~s позволявам си излишен разкош; живея не според чергата си;
4. хералд. широка вертикална линия на щит;

II. v
1. ограждам с колове;
2. заграждам, обграждам, обхващам.