Речник на думите в българския език

I. adv
1. вън, навън; отвън;
2. на открито, на въздух; come (step) ~! я ела отвън с мене! (често - за да се бием);
3. мор. в (на) открито море;
4. sl на свобода, не в затвора, “вън”;

II. prep
1. вън от, извън; отвъд; ~ human comprehension непонятен; извън пределите на човешкото познание;
2. вън от; с изключение на, изключая (и ~ of, особ. ам.); no one knows ~ you and me никой освен мен и теб не знае; само ние двамата знаем; • ~ of a horse ам. sl на кон; to get ~ (of) sl изяждам, изпивам;

III. [´aut¸said] adj
1. външен;
2. краен, последен; the ~ left (right) сп. ляво (дясно) крило;
3. чужд, страничен, външен, приходящ; ~ broker борсов посредник, който не е член на борсата; to get an ~ opinion вземам друго (чуждо) мнение; ~ job разг. кражба, извършена от външни хора;
4. максимален; най-добър; извънреден, изключителен; ~ prices максимални цени; it’s the ~ edge разг. това е вече прекалено, това вече стига до крайност;
5. малко вероятен; далечен (за шанс);

IV. n
1. външност; външна част (повърхност); the ~ of a garage външната част (страна) на гараж; impressions from the ~ впечатления на външен наблюдател;
2. краен предел, крайност; at the (very) ~ в краен случай; two days at the ~ най-много два дни, не повече от два дни;
3. разг. пътник от втория етаж на автобуса;
4. pl външните листа (в топ хартия, на пура и пр.).