offence

Английско-Български речник

offence [ə´fens]
n
1. нарушение, простъпка (against);
2. юрид. престъпление; indictable ~ наказуемо деяние; capital ~ престъпление, наказуемо със смърт;
3. обида; оскърбление; to cause (give) ~ to s.o. обиждам, засягам някого; to take ~ at обиждам се от; no ~ meant без да имам намерение да Ви обидя; quick to take ~ обидчив;
4. воен. настъпление, нападение, атака;
5. библ. камен преткновения (и stone of ~).

Подробна информация от Wikipedia

Offense -
Offences Against the Person Act 1861 -
Offence against the person -
Offence of scandalizing the court in Singapore -
Offences Against the Person Act -
Offences Against the Person Act 1837 -
Offences Against the Person Act 1828 -
Offences against military law in the United Kingdom -
Offences against the State Acts 1939–1998 -
Offences Against the Person Act 1875 -

Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.