Речник на думите в българския език

I. n
1. възел; fool’s (granny’s) ~ зле вързан възел; running ~, slip ~ клуп, примка;
2. фльонга, джуфка;
3. прен.: to tie the (marriage, nuptial) ~ съединявам с брачни връзки, извършвам венчален обред, венчавам;
4. трудност, мъчнотия, проблем; Gordian ~ гордиев възел; to cut the ~ разрешавам въпроса; хващам бика за рогата; to tie o.s. (up) in (into) ~s уплитам се, заплитам се;
5. интрига (на фабула);
6. бот. нарастък, израстък; чеп, чвор; възел;
7. анат. възел; nerve-~ нервен възел;
8. група, куп (of); to gather (stand about) in ~s събираме се (стоим) на групи;
9. мор. възел (= 1853 м);
10. дупка, шупла (в отливка); • true-love (true-lover’s) ~ двоен възел (символ на вярност и любов); at a rate of ~s разг. много бързо, светкавично; get ~ted! sl я се разкарай! как не! я стига!

II. v (-tt-) 1. свързвам; връзвам възел; връзвам на възел, свързвам се, сковавам (стави, при различни заболявания);
2. свивам се на топка (за стомах от нерви);
3. правя ресни;
4. образувам възли; заплитам (се), омотавам (се), уплитам (се), обърквам (се);
5. свивам (вежди);
6. замаскирам чеповете (в паркет и пр.);