Речник на думите в българския език

I. n
1. ключ (и тех.); an ignition ~ ключ за запалване (на автомобилен двигател); a master ~ шперц; to hold the ~s прен. държа в ръцете си (под контрол); a golden ~ opens every door, money is a golden ~ парите отварят всички врати;
2. ключ, разрешение (на загадка и пр.); ключ, път, начин; ключова позиция; сп. първият ход, с който се разрешава задача (и ~ move); the ~ to a difficulty ключ за разрешаване (отстраняване) на трудност;
3. легенда, условни знаци (на карта); код, шифър; буквален превод; ключ, сборник с отговори на задачи и пр.;
4. муз. ключ, тоналност, тон, височина (на гласа), стил; in a minor ~ минорно (и прен.), тъжно, жално;
5. изк. тон (на цвят); a picture painted in a low ~ картина в убити (мрачни) тонове;
6. клавиш, клапа (на духов инструмент); ключ (на цигулка); буква на пишеща машина;
7. тех. клин, тибла, шпилка;
8. отварачка (за консерви);
9. тех. резе, ключалка, ригла; кука;
10. архит. ключ (на свод или дъга);
11. ел. прекъсвач, ключ;
12. строит. хастар (на мазилка)
13. pl властта на папата (и power of the ~ );
14. attr ключов, най-важен, жизнен; a ~ man in industry важна личност в индустрията;

II. v
1. прикрепвам с клин (тибла), заклинвам;
2. муз. настройвам (и с up);