Речник на думите в българския език

hour [auə]
n
1. час; an ~ and a half час и половина; quarter of an ~ четвърт час; ~ by ~ от час на час; to pay s.o. by the ~ плащам някому на час; it is nearly 3 ~s’ walk има почти 3 часа път дотам; eight-~ day осемчасов работен ден; office ~s работно време; after ~s след работното време; out of ~s не в нормалното (приетото) време; to make long ~s работя много; the eleventh ~ последният момент, деветдесетата минута; the small ~s малките часове; dead ~s глуха нощ, потайна доба; an unearthly ~ крайно неудобно време, ни туй, ни онуй време; the witching ~ поет. полунощ; дванайсет; Zero ~ воен. час, когато започва настъплението, прен. решителен час; in a good (evil, ill) ~ в (на) добър (лош) час; a question of the ~ злободневен въпрос; to keep good (late) ~s прибирам се (лягам си) рано (късно); the ~ is 2:30 часът е 2:30; till alls ~s до късно; at all ~s по кое да е време, без определен час; to strike the ~ бия на всеки кръгъл час (за часовник); to take o.’s ~ ирл. разг. помайвам се, не бързам; пипкам се;
2. рел. време на деня, определено от канона на Католическата църква за молитва; молитвата, която се чете по това време; the Book of H.s книгата Часослов, наустница;
3. астр. 15° дължина, час.

Hour -
Houri -
Hours (David Bowie album) -
Hour record -
Hourglass -
Hour of the Wolf -
Hourglass figure -
Hours of service -
Hours of Catherine of Cleves -
Hourglass dolphin -