Речник на думите в българския език

I. n
1. приятел; to make ~s with сприятелявам се с; to make ~s, to kiss and be ~s сдобрявам се, помирявам се (след скарване); a ~ in need is a ~ indeed приятел в нужда се познава; to keep ~s with s.o. запазвам си приятелството с някого; to have ~s at court имам протекция от “горе”, имам влиятелни приятели, разг. имам вуйчо владика; bosom (sworn) ~ пръв приятел; girl ~ приятелка, любима, “момиче”, гадже; fair-weather ~ приятел само в щастливи дни; a ~ of God набожен (благочестив) човек; next ~ юрид., ост. най-близък родственик; попечител, опекун;
2. юрид. колега; my honourable (noble) ~ (при споменаване името на един член на парламента от страна на друг); my learned ~ (при споменаване името на един адвокат от друг в съда);
3. доброжелател, поддръжник; привърженик; прен. приятел;
4. (F.) квакер; Society of F.s квакери;

II. v поет., рядко приятел съм на; помагам на; закрилям.