Речник на думите в българския език

I. n
1. щастие, късмет; успех, сполука; bad (ill) ~ нещастие, несполука; a piece of good ~ щастлив случай; късмет;
2. състояние, богатство; имот; to marry a ~ женя се за пари; a small ~ разг. цяло състояние, голяма (крупна) сума; to push o.’s ~ правя големи усилия да забогатея; • a man of ~ състоятелен (богат) човек; щастлив (късметлия) човек; soldier of ~ наемник;
3. съдба; предопределение; участ, орис; the child (darling) of ~ галеник на съдбата; човек с късмет; to tell ~s гадая; предсказвам бъдещето (съдбата); the ~s of war случайностите (капризите) на войната; to tempt ~ предизвиквам съдбата; to be the architect of o.’s ~ ковач съм на собствените си съдбини;
4. F. мит. Фортуна (ост. и dame F.);

II. v
1. ост. случва се, става;
2. рядко давам състояние (богатство) на.