Речник на думите в българския език

I. adj
1. хвърчащ, летящ, който хвърчи (лети); ~ man ав. летец; ~ corps ав. воен. военновъздушни сили, въздушни войски;
2. летателен;
3. развяващ се; ~ hair развята коса; with ~ colours прен. победоносно, много успешно, блестящо;
4. много бърз; ~ column воен. летящ отряд; to take a ~ shot at стрелям (по птица и пр.) във въздуха; ~ squadron воен. мор. ескадра от бързоходни кораби; ав. ескадрила;
5. понесен във въздуха; ~ jump сп. скок със засилване; ~ start сп. летящ старт; to get off to (make) a ~ start тръгвам (стартирам) успешно, започвам добре (и прен.);
6. много кратък; to pay a ~ visit to London прескачам до Лондон;
7. висящ, подвижен, свободен, неприкрепен, люлеещ се; ~ jib леко платно пред носа на кораба; ~ scаffold(ing) строит. висящо скеле;
8. бягащ;

II. n
1. летене, хвърчене; полет; авиация, въздухоплаване; advanced ~ висш пилотаж; low-level ~ бръснещ полет; performance ~ изпитателен полет; ~ suit авиаторско облекло; ~ school летателна школа;
2. изгаряне (на бушони и пр.); изпускане, отхвръкване (на искри); избухване (на снаряд и пр.);
3. бягство;
4. пускане (на сокол, при лов; на хвърчило);
5. развяване (на знаме).