Речник на думите в българския език

I. v
1. свършвам (се), умирам, изкарвам (докрай); завършвам; финиширам; приключвам (with с);
2. свършвам, довършвам, донатъкмявам, усъвършенствам, изпипвам, доизкусурявам (и с off); to ~ cloth with nap кардирам плат;
3. изядам, дояждам, доизяждам, изпивам, допивам, доизпивам, консумирам, изконсумирам (и с off); изчитам, дочитам, прочитам (и с up);
4. довършвам, очиствам, премахвам, ликвидирам, убивам, доубивам, пречуквам, затривам, светя маслото (на някого), виждам сметката на, преуморявам, изтощавам, изнурявам (и с off);
5. преставам, спирам, прекъсвам, преустановявам, секвам (и с ger);
6. свършвам се, изминавам, изтичам; ~ off довършвам, изкарвам; доубивам; the party ~ed up with music увеселението завърши с музикални изпълнения;
7. тех. обработвам чисто, подлагам на окончателна обработка; to ~ to gauge обработвам по калибър; to ~ to size обработвам по размер;

II. n
1. завършък, завършване, свършек, свършване, край (и на лов); сп. финиш; смъртта на лисицата; to be in at the ~ присъствам на края, свидетел съм на развръзка; to fight to a (the) ~ бия се докрай, до последна капка кръв;
2. довършване, дотъкмяване, оглаждане, изглаждане, последни подробности, щрихи, завършеност; to lack ~ незавършен, недоизкарвам нещо, недодялан съм; put a fine ~ on излъсквам, лустрирам;
3. строит. фина мазилка, последен слой боя; лустро, гланц; текст. апретура; a dull ~ матова повърхнина.