Речник на думите в българския език

I. n
1. (бавно) течение; морско (речно) течение;
2. мор., ав. отнасяне, отклонение, дрейф (на кораб, самолет от курса му);
3. направление, насока, посока; тенденция; намерение, цел, стремеж; to catch (get) the ~ of s.th. разг. виждам накъде вървят работите; схващам, разбирам (в основни линии); the general ~ of affairs was towards war нещата водеха към война;
4. пасивност; бездействие;
5. пряспа; нанос; куп (от пясък и пр.);
6. геол. нанос (от ледник, вода и пр.);
7. плавей; речен нанос;
8. плаваща рибарска мрежа;
9. мин. хоризонтална галерия;
10. воен. шомпол;
11. тех. шабър;
12. инструмент за набиване;
13. шибане от вятър, дъжд и пр.;
14. ам. надмощие, силно влияние;

II. v
1. нося се, отнасям (се), дрейфувам (от вятър, течение); the boat ~ed out to sea вълните отнесоха лодката навътре в морето; to ~ apart разделяме се, отчуждаваме се, отдалечаваме се един от друг;
2. разнасям (се), разпръсквам (се) (за дим и пр.);
3. пускам трупи (по вода);
4. нанасям, натрупвам (сняг, пясък и пр.); бивам нанесен;
5. бездействам; оставям всичко на самотек, на съдбата;
6. тех. разширявам отвор;
7. воен. рикоширам, отплесвам се, отскачам;
8. нося се без компас, скитам; to ~ from job to job постоянно си сменям работата;