Речник на думите в българския език

I. n
1. предаване, раздаване, разнасяне, доставяне; доставка; разнос (на писма); charge for ~ разноски (такса) за предаване (на телеграма и пр.); times of ~ разнос, поща, време, когато се разнасят писмата (по домовете); the early ~ ранна (сутрешна) поща; General D. пост-рестант, до поискване; ~ of goods предаване (доставка) на стоки; ~ note търг. фактура; for immediate ~ да се предаде незабавно; free ~ доставка (предаване, изпращане) безплатно, франко в къщи; ~-man (-boy, -girl) човек (момче, момиче), който разнася по къщите купени стоки; cash on ~ (съкр. c.o.d.) с наложен платеж; ~ of the sheets from the press печ. излизане на отпечатаните листове от машината; 2. юрид. официално предаване, прехвърляне; въвеждане във владение;
3. дикция, художествен говор; to have a good (rapid) ~ говоря добре (бързо) (обикн. за обществен говорител);
4. сп. хвърляне (на топка), удар;
5. раждане;
6. снабдяване (с ел. енергия, вода, въглища); дебит (на вода);
7. тех. натиск;
8. тех. прозводителност (на помпа, компресор);
9. отдаване (на топлина);

II. adj
1. захранващ, подаващ; ~ pipe тръба за пускане (на газ и пр.); ~ valve тех. клапа за пускане (на газ и пр.); ~ space тех. дифузьор; ~ spool кино подавателна макара;
2. нагнетателен;
3. изпускателен.