Речник на думите в българския език

I. n
1. власт, управление, ръководство, контрол; опека; ръководене, регулиране, контролиране; авторитет, влияние (over); надзор; to be in ~ of, to have ~ of (over) владея, управлявам; to be (get) beyond (out of) ~ освобождавам се от властта (влиянието) на; изтърват ме; to bring under ~ справям се с, потушавам, задушавам (въстание, пожар); to get ~ вземам връх, надмощие; the car went out of ~ колата стана неуправляема; to take ~ поемам управлението; owing to circumstances beyond o.’s ~ (over which one has no ~) по независещи от мен причини; ~ of epidemics борба с епидемиите; birth ~ ограничаване на раждаемостта, мерки против забременяване; traffic ~ регулиране (контрол) на уличното движение;
2. контрол(а), проверка; arms ~ проверка на оръжията, въоръжението; board of ~ контролен съвет;
3. тех. управляващ лост (механизъм); проверочен (контролен) пункт;
4. дух, който се проявява чрез медиум (в спиритичен сеанс);
5. attr контролен, проверочен;

II. v (-ll-) 1. владея, имам под властта си, господар съм на, в ръцете ми е (са), служа си с, управлявам, надзиравам, напътствам;
2. контролирам, надзиравам, регулирам; проверявам; to ~ immigration контролирам емиграцията;
3. възпирам, спирам, задържам; сдържам, обуздавам; to ~ o.s. владея се; to ~ environmental pollution боря се със замърсяването на околната среда.