Речник на думите в българския език

I. adj
1. обратен, противен, противоположен; ~ beliefs противоположни вярвания, с обратно съдържание;
2. който противоречи, противоречив;
3. неблагоприятен, противен; ~ winds delayed the ship неблагоприятен вятър забави кораба;
4. разг. [kɔn´trɛəri] = contrarious; ~ child опако дете;

II. n
1. нещо обратно (противоположно); on the ~ напротив, обратно; quite the ~ тъкмо напротив (обратното); there is considerable evidence to the ~ има сериозни доказателства в подкрепа на противното; unless I hear to the ~ ако не бъда уведомен в обратен смисъл (за противното); for anything I know to the ~ доколкото знам, ако не се лъжа; by rule of contraries по силата на противоположностите; to interpret by contraries разбирам обратното; dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват обратно (превратно);
2. pl чужди тела, нечистотии (в хартия);

III. adv обратно, превратно, противно, против, в разрез (to на, с); ~ to popular belief обратно на общоприетото мнение; to act ~ to o.’s beliefs (principles, interests) действам в разрез с възгледите (принципите, интересите) си;

IV. v ам. противореча, отивам против (желание, наклонности и под.).