Речник на думите в българския език

I. adj
1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; ~ knowledge общоизвестен факт; she has rather a ~ look тя е доста невзрачна; the ~est cause of death най-честата причина за смърт; ~ or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен;
2. общ; съвместен; ~ lot обща участ; to make ~ cause with правя фронт с, съюзявам се с (against);
3. обикновен, прост; ~ run of people прости хора; ~ soldier редник; разг. прост войник; ~ salt готварска сол; the ~ touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; ~ measure муз. равноделен такт; ~ metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); ~ assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост;
4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност);
5. вулгарен, груб, прост; ~ woman уличница; ~ as muck груб, прост, недодялан; as ~ as dirt прост като фасул; • ~ council градски съвет;
6. обществен; публичен; ~ land общинска мера;

II. n
1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя;
2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.;
3. pl вж commons; • in ~ заедно (с); to have nothing in ~ (with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the ~ нищо особено; out of the ~ необикновен, особен.