Речник на думите в българския език

I. v
1. заповядвам, нареждам; to ~ obedience изисквам подчинение;
2. командвам, управлявам, ръководя;
3. господствам над, владея; to ~ the elements владея природните стихии;
4. налагам, вдъхвам, внушавам (симпатия, съчувствие и пр.);
5. разполагам с, имам на разположение; to ~ the services of ползвам се от услугите на; yours to ~ на Ваше разположение, на Вашите услуги съм;
6. издигам се над, доминирам; воен. държа позиция, държа под обстрел; from the rock we could ~ a view of the loch от скалата пред нас се откриваше (гледката на) езерото;
7. контролирам, възпирам, въздържам; to ~ o.s. владея се;
8. докарвам, нося; разполагам с пари; it is not every day that I ~ such a sum рядко разполагам с толкова пари;

II. n
1. заповед; команда; at the word of ~ при подадена команда;
2. господство, власт; разполагане; познаване; владеене; a good ~ of French добро владеене на френски език; a singer with a natural ~ of melody певец, който естествено владее мелодията; to have all the legal means at o.’s ~ разполагам с (мога да се ползвам от) всички, законови мерки (средства); to be in ~ of o.s. владея се;
3. командване; to be in ~ of командвам (част); under ~ of под командването на; at ~ (at o.’s ~) на разположение, на разположение на; на услугите на;
4. военновъздушна част (единица); военна част; fighter ~ изтребително подразделение;
5. военен окръг;
6. англ. кралска покана; • second in ~ воен. помощник-командир; ~ paper документ, издаден от краля.